Кой трябва да докаже, че няма дискриминация в възнаграждението?

Работодателят трябва да обясни разликата, а не работникът

Когато работник представи факти, които дават основание за подозрение за дискриминация по признак пол, е задължение на работодателя да докаже, че няма платена дискриминация. Работникът не трябва да доказва, че има проблем; този праг е умишлено зададен нисък. Работникът трябва да направи правдоподобно, че има причина за съмнение — например с цифри за разлика в платите в рамките на една и съща функционална категория — и от този момент натам е задължението на работодателя да обясни разликата.

За холандските частни работодатели това все още не е задължително правило: законопроектът, който установява този преобратание на товара на доказване в национално право, е пред Втората камара и още не е приет. Директивата не действа автоматично между работодател и работник. За публичния и полупубличния сектор положението е различно: те вече могат да бъдат пряко обвързани с директивата, защото сроковете за имплементация са вече изтекли. И за всички работодатели важи, че съдиите трябва да тълкуват съществуващото национално право — включително Закона за равното третиране на мъжете и жените — доколкото е възможно в светлината на директивата.

Където се появява в директивата и закона

Преоборотът на товара на доказване е включен в член 18, параграф 1 на директива (ЕС) 2023/970: при спор товарът на доказване лежи на работодателя, веднага щом работник представи факти, които дават основание за подозрение за дискриминация. В Нидерландия този принцип е познат от дълго време от съдебната практика по Закона за равното третиране на мъжете и жените, и Колежът за правата на човека разглежда случаи за равна заплата и на базата на това. Законодателното закрепване на по-строга версия, която отговаря на директивата, за частни работодатели ще последва само с Закона за имплементация на директивата относно прозрачността на платите между мъжете и жените, който в момента е в разглеждане пред Втората камара.